19 dic 2012, 0:37  

Неизменно 

  Poesía » De amor, Formas graves
1257 1 18

Неизменно

 

Неизменно в деня ми се случва така:

ти ме пиеш на глътки, по малко,

и прииждаш с любов, набраздена с тъга,

поразмесил стипчиво и сладко.

 

Стелеш в мен непокорност с перчем златоткан –

на страха и злините палачът.

Днес съм ручей, бях вчера припламващ вулкан,

но весден се загубвам във здрача.

 

И тогава нощта спуска смугли коси –

злонамерени. Сляпа притихвам.

Безнадежност сърцето с окови присви.

Но ти вейваш лазурна усмивка.

 

И престава отляво да никне печал –

там, където копнежност и жар си вдълбал.

 

© Плами Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??