Неизменно
Неизменно
Неизменно в деня ми се случва така:
ти ме пиеш на глътки, по малко,
и прииждаш с любов, набраздена с тъга,
поразмесил стипчиво и сладко.
Стелеш в мен непокорност с перчем златоткан –
на страха и злините палачът.
Днес съм ручей, бях вчера припламващ вулкан,
но весден се загубвам във здрача.
И тогава нощта спуска смугли коси –
злонамерени. Сляпа притихвам.
Безнадежност сърцето с окови присви.
Но ти вейваш лазурна усмивка.
И престава отляво да никне печал –
там, където копнежност и жар си вдълбал.
© Плами All rights reserved.
