Dec 19, 2012, 12:37 AM  

Неизменно 

  Poetry » Love, Strict forms
1317 1 18

Неизменно

 

Неизменно в деня ми се случва така:

ти ме пиеш на глътки, по малко,

и прииждаш с любов, набраздена с тъга,

поразмесил стипчиво и сладко.

 

Стелеш в мен непокорност с перчем златоткан –

на страха и злините палачът.

Днес съм ручей, бях вчера припламващ вулкан,

но весден се загубвам във здрача.

 

И тогава нощта спуска смугли коси –

злонамерени. Сляпа притихвам.

Безнадежност сърцето с окови присви.

Но ти вейваш лазурна усмивка.

 

И престава отляво да никне печал –

там, където копнежност и жар си вдълбал.

 

© Плами All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??