Неизпят мотив

Poesía

1.4K 1 20

Съдбата ми – икона неразбрана.
Душата ми – излъгано дете.

В гърдите ми - остана кръгла рана.
Раздадох се – платих и със сърце.

Уплашена съм – пътят ми е труден.
Следите ми - не срещат други две.

Обръщам се – светът покрит, изгубен...
След глутницата - Бог ме взе в ръце!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

veselino (Веселка Николова)

Наистина много вълци!!!
Поздрави!

2010-03-19T06:09:19+02:00
Индиана (Криси)

И нека те носи по чудно хубави пътеки!!!!!

2010-01-05T19:41:59+02:00
aLmA_mUeRtA (Ив)

Много светъл стих! Стана ми хубаво!

2009-11-16T17:46:10+02:00
azura_luna (Петя Стефанова)

Днешният човек не разбира запечатаните тихи образи по иконите и чистите очи на дечицата, защото затънал в пошлия безпорядък на овълченост, забравя що е святост, що е мир за душата. Ранява другия с вълча жестокост, граби, убива, руши...

2009-11-15T10:18:43+02:00
galenaGV (Галена Воротинцева)

Съдбата ми – икона неразбрана.

Аз те разбрах. Съпреживях с теб. И ще се връщам. Благодаря ти за стилната поезия!

2009-11-13T22:27:47+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0