Съдбата ми – икона неразбрана.
Душата ми – излъгано дете.
В гърдите ми - остана кръгла рана.
Раздадох се – платих и със сърце.
Уплашена съм – пътят ми е труден.
Следите ми - не срещат други две.
Обръщам се – светът покрит, изгубен...
След глутницата - Бог ме взе в ръце!
© Неделина Кабаиванова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
