5.11.2009 г., 22:01 ч.
Неизпят мотив
Съдбата ми – икона неразбрана.
Душата ми – излъгано дете.
В гърдите ми - остана кръгла рана.
Раздадох се – платих и със сърце.
Уплашена съм – пътят ми е труден.
Следите ми - не срещат други две.
Обръщам се – светът покрит, изгубен...
След глутницата - Бог ме взе в ръце!
© Неделина Кабаиванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
И нека те носи по чудно хубави пътеки!!!!!
-
Много светъл стих! Стана ми хубаво!
-
Днешният човек не разбира запечатаните тихи образи по иконите и чистите очи на дечицата, защото затънал в пошлия безпорядък на овълченост, забравя що е святост, що е мир за душата. Ранява другия с вълча жестокост, граби, убива, руши...
-
Съдбата ми – икона неразбрана.
Аз те разбрах. Съпреживях с теб. И ще се връщам. Благодаря ти за стилната поезия! -
В добри ръце си
Поздрави -
Пишеш много добре.
-
Красиво!
-
Приютена бъди!И следите ти ще срещнат, когото трябва.
Защото си Чародейка! -
О, да! Харесва ми!
-
Господи, колко си хубава!
-
Хубав стих!
Поздрав! -
Благодаря на всички
-
Настръхна ме!
Поздрав от мен! -
Пътеката е стръмна, но смело върви напред!
-
Уникална образност и точност на краткия поетичен изказ!
Имаш какво да кажеш и го изразяваш по собствен, силно въздействащ начин. -
Малко са тези богопомазани като теб!
-
Красив стих!
-
Толкова е хубаво...!Поздравче!
-
"Съдбата ми – икона неразбрана.
Душата ми – излъгано дете."
Отново мъдър и хубав стих!!!
Желая ти да срещнеш твоите "следи"...
Поздравления!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрави!