Неизпят мотив

Поезия

1.4K 1 20

Съдбата ми – икона неразбрана.
Душата ми – излъгано дете.

В гърдите ми - остана кръгла рана.
Раздадох се – платих и със сърце.

Уплашена съм – пътят ми е труден.
Следите ми - не срещат други две.

Обръщам се – светът покрит, изгубен...
След глутницата - Бог ме взе в ръце!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

veselino (Веселка Николова)

Наистина много вълци!!!
Поздрави!

2010-03-19T06:09:19+02:00
Индиана (Криси)

И нека те носи по чудно хубави пътеки!!!!!

2010-01-05T19:41:59+02:00
aLmA_mUeRtA (Ив)

Много светъл стих! Стана ми хубаво!

2009-11-16T17:46:10+02:00
azura_luna (Петя Стефанова)

Днешният човек не разбира запечатаните тихи образи по иконите и чистите очи на дечицата, защото затънал в пошлия безпорядък на овълченост, забравя що е святост, що е мир за душата. Ранява другия с вълча жестокост, граби, убива, руши...

2009-11-15T10:18:43+02:00
galenaGV (Галена Воротинцева)

Съдбата ми – икона неразбрана.

Аз те разбрах. Съпреживях с теб. И ще се връщам. Благодаря ти за стилната поезия!

2009-11-13T22:27:47+02:00