Nevium (Нина Чалъкова)
194 287
19 ene 2020, 19:36

Неизвестните известни 

  Poesía » De humor, Verso libre
717 1 4

Кратко ще бъде моето слово - 

то и без туй, чете се през ред, без очи,

или пък въобще; 

споко не ви личи, че скришом се правите на маскари,

много четат идиотщини,  публикуват - по-големи такива,

затова придобиват лесна слава,

а заслужават, не с учебник, а с лопата да ги удариш по главата.

Не съм банална, не ви сипвам в храната олово,

щото, то не ви е виновно - горкото.

 

Вие сте такива, едни, никакви, ще кажа дори,

и на въпреки, който конско тръгне да ми чете -

успокой се, брате',

у наше село не ядем доматите с коловете. 

 

Никой не обича истината да му се казва директно, 

предпочитате - с вмирисани комплименти,

изсмукани от пръстите - аргументи, 

но по-често за тъпизмите чуват се най-силните аплодисменти. 

Не ми казвайте, че греша, или че съм озлобена, 

будните очи най-лесно виждат грешките ви,

и колкото да се опитвате да ме оборите, вие, умни души,

мен, капанът за мечки никога не ме е хващал

и пръстите не са ми ги чупили от страх,

не са ми хвърляли в очите прах,

че съм била по-малка в сравнение с тях.

 

И защо?

'щото по-лесно е да ми отвърнете със зейнясало зло.

Че с доброто нищо, казват, се не постига - 

трябва да си прост, нагъл, хитър, алчен и заядлив;

да умееш да се подмазваш и да си мълчиш,

когато другия страда, гърчи и пропада.

 

 

Спирам до тук, нали съм неизвестна,

някаква-никаква млада жена,

говореща за глупости, хора,

и някакви други неща.

Не е моя сцената за да съм откровена,

че почна ли - от Дявола, ще кажат, съм обзета. 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Нина Чалъкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??