Неизвестните известни
Кратко ще бъде моето слово -
то и без туй, чете се през ред, без очи,
или пък въобще;
споко не ви личи, че скришом се правите на маскари,
много четат идиотщини, публикуват - по-големи такива,
затова придобиват лесна слава,
а заслужават, не с учебник, а с лопата да ги удариш по главата.
Не съм банална, не ви сипвам в храната олово,
щото, то не ви е виновно - горкото.
Вие сте такива, едни, никакви, ще кажа дори,
и на въпреки, който конско тръгне да ми чете -
успокой се, брате',
у наше село не ядем доматите с коловете.
Никой не обича истината да му се казва директно,
предпочитате - с вмирисани комплименти,
изсмукани от пръстите - аргументи,
но по-често за тъпизмите чуват се най-силните аплодисменти.
Не ми казвайте, че греша, или че съм озлобена,
будните очи най-лесно виждат грешките ви,
и колкото да се опитвате да ме оборите, вие, умни души,
мен, капанът за мечки никога не ме е хващал
и пръстите не са ми ги чупили от страх,
не са ми хвърляли в очите прах,
че съм била по-малка в сравнение с тях.
И защо?
'щото по-лесно е да ми отвърнете със зейнясало зло.
Че с доброто нищо, казват, се не постига -
трябва да си прост, нагъл, хитър, алчен и заядлив;
да умееш да се подмазваш и да си мълчиш,
когато другия страда, гърчи и пропада.
Спирам до тук, нали съм неизвестна,
някаква-никаква млада жена,
говореща за глупости, хора,
и някакви други неща.
Не е моя сцената за да съм откровена,
че почна ли - от Дявола, ще кажат, съм обзета.
© Нина Чалъкова All rights reserved.
