15 ene 2009, 8:29

Нежен ден

  Poesía » Otra
733 0 2
Нежен ден.
По капилярите на дърветата
тече младост и аромат на бъдеще.
Почвата ласкаво изпраща розовите червеи,
надянали упоритостта си
и тръгнали на някъде,
а небето -
това старо от войни и предразсъдъци небе,
сякаш стана прозрачно и през него проблесна
ясният довод, че все пак има рай.
И в този нежен ден,
разлистил вечността си по тялото на природата,
аз виждам себе си -
виждам се в твоите очи,
където всеки има слаби и силни страни
(като първото напълно обезсмисля второто)
и всичко се свежда до плюс и минус.
Нежен ден...
синоптиците предвиждат много слънце,
очите ми предвиждат дъжд -
дъжд от нямане...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анелия Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...