Вълни обливат покоя ми нощем
от рисува ни стари платна.
Разпознала се в птичето все още
сламен дом на дървото си гнездя.
Бури разкъсват ме изнемощяла.
Къс по къс се раздира за сбогом плътта
и пилея се вън отдавна неживяла
по терасите на чистилището сама.
Лунни пътеки галят звездите
с чист и невинен бебешки смях.
Пламват и тлеят в смеха си искрите.
Пожари обгръщат немощен свят. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.