Dec 13, 2010, 11:29 AM

Неживяла

  Poetry
1.2K 0 19

Вълни обливат покоя ми нощем

от рисува ни стари платна.

Разпознала се в птичето все още

сламен  дом на дървото си гнездя.

 

Бури разкъсват ме изнемощяла.

Къс по къс се раздира за сбогом  плътта

и пилея се вън отдавна неживяла

по терасите на чистилището сама.

 

Лунни пътеки галят звездите

с чист и невинен бебешки смях.

Пламват и тлеят в смеха си искрите.

Пожари обгръщат немощен свят.

 

Сипей от пясъчни истини

Иззида бетонни стени.

Аз бронирана моля за изстрел

пред чудовищният свят на лъжи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николина Милева All rights reserved.

Comments

Comments

  • хаххаххаххахахха, никииии, знаеш ли как му викаме ние на това в сливен?! - въй, въй, въй, въй ............. въй целувки от мен и лека
  • На всички приятели
    и на Белла-с любов
    --------------------------
    Какво му трябва на човека-
    дума нежна и добра,
    прегръдка топла,
    за да не мръзне сам в студа!
    Една искра е нужна,
    един поглед загадъчен,
    една усмивка вълнуваща
    и разгаря се пламъка...
    Да си поплачеш понякога
    на разбиращо рамо,
    да се опреш на ръката приятелска-
    и това достатъчно е само!
  • "Всички дежурни Меко-поклонници, чийто хвалебствени коментари стоят под всяко стихо в този сайт - не ме коментирайте повече, вашите мнения не струват нищо за мен, презирам ви.
    Да не ви изброявам пониково, знаете се кои сте."-Белла
    " Питах те, няма ли да вържеш поне малко мисъл някой път?
    ТОП-глупостите от стихото ти:"-Белла
    "Кви Меки, кви 5 лева, Росице?
    Всяка глупост ли ще наричате Мека сега? От всяка глупост Мека ще правите? Защо? За да не ви спаднат коментарите или, за да нямате двойки?
    Жалко е поведението ви."-Белла
    Това е за Христо!!!!да прочете "градивната" критика...Ако не бях възпитан човек щях да кажа-абе тая за каква се мисли!!!!Но понеже съм възпитан човек и намирам че е недопустимо в този хубав сайт да има подобни изказвания,ще призова Мира и Добротата да укротят сгорещените творчески страсти!
  • Здравей,Ицо...нямам мания за "вече безспорно изграден творец"...хахахха това е абсурдно и ти добре знаеш как са нещата при мен...проблема е, че тя не критикува...тя напада с обиди и е изключително груба, това дори не е проблем за мен...винаги съм била отворена към предложения и забележки ( кой както иска да ги нарича ) Благодаря на теб, на Ян и на останалите, който бяха тук и споделиха.
  • ianbibibibian (Ян Бибиян):
    „А към останалите - не всяко отрицателно коментиране е критика дами и господа.”
    Браво, Ян! Дори и от Луната си видял, това, което трябва.
    Просто недоумявам защо основната част от потребителите на сайта имат алергия към всеки коментар, в който в една или друга степен прозира някаква критика, даже и дребна забележка. При това положение какво пречи на един логично мислещ човек да предположи, че част от причините могат да се търсят и в неувереността на самия автор или пък манията му за вече безспорно изграден творец, неуважение към мнението на другите, когато то не е хвалебствено, създаване на „приятелски кръгове”, които, за да поддържат висок рейтинг се защитават с цената на всичко и т.н.
    За да спестя време, на тези, които вече са си подострили моливите ще уточня, че тук въобще не става въпрос за просташки, злобни и недобронамерени коментари.
    Когато един автор е стойностен като човек и творец, той:
    1. Ако творбата му наистина е високо качествено, няма защо и от какво да се плаши. Ако си заслужава оборва опонента, ако не „Керванът си върви, кучетата си лаят.”
    2. Ако в мнението има нещо рационално, той го пресява и вече го има предвид било в дадената творба или по-късно.
    3. Този автор би трябвало да си знае цената и най-вече безпристрастно да определи нивото, което действително е постигнал. Ами ако възможностите му са по големи и точно рационалните зрънца във мненията на другите могат да му послужат като материал за изграждането на следващото стъпало?

    „Дори и тези творби които не успяват да ни грабнат и развълнуват, заслужават аплодисменти...” Не е така, такива автори, ако наистина в тях има поетичен заряд, трябва да се стимулират, да им се помага и то професионално, а не само с още незаслужени аплодисменти, които ще започват да ги помпат с изкуствено и то вредно за тях самите самочувствие, а самите аплодисменти могат да девалвират до степен, която да ги изпразни от съдържание. Подобни аплодисменти заслужават само пионерите в дадена, още неизследвана, но перспективна област, защото въпреки купищата от въпроси, на които все още няма отговор, те са дръзнали да навлязат в нещо непознато, независимо от липсата на достатъчно опит, знания, ако щете и екипировка – научна, душевна, материална. Но поезията съществува от хиляди години, дори преди прозата.

    „"...сред чужда Мека, стъпвайте полека!" Това да не е джамия. Ами тогава си затворете Меките в бункер и окачете огромен афиш: „Вход без терлици строго забранен. Стреля се без предупреждение!”

    „Зъбатата” Андромаха наистина понякога дава много крайни оценки, но за сметка на това тя е една от няколкото в този сайт, който директно, без да се съобразява с „приетите” в него правила, изказва недмусмислено мнението си.
    На тези, които неминуемо ще кажат, че тук не форум, ще кажа: Да, не е форум, но може би искам да го кажа точно на вас, а не на непознати в някакъв форум.

    Що се отнася до самото стихотворение, ще ви спестя коментара си. Каквото съм мислил за необходимо отдавна съм го казал на авторката.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...