Неживяла
Вълни обливат покоя ми нощем
от рисува ни стари платна.
Разпознала се в птичето все още
сламен дом на дървото си гнездя.
Бури разкъсват ме изнемощяла.
Къс по къс се раздира за сбогом плътта
и пилея се вън отдавна неживяла
по терасите на чистилището сама.
Лунни пътеки галят звездите
с чист и невинен бебешки смях.
Пламват и тлеят в смеха си искрите.
Пожари обгръщат немощен свят.
Сипей от пясъчни истини
Иззида бетонни стени.
Аз бронирана моля за изстрел
пред чудовищният свят на лъжи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Милева Всички права запазени
целувки от мен и лека