Нежна опора
Ти пак се завръщаш при мен,
присядаш в сумрака на сивия ден
и скришом ме гледаш странно смутен,
очакваш да бъдеш пак утешен.
И пак ми споделяш провалите свои,
когато след битки изгубваш двубои
и всичко, което душата ти твоя
копнее да бъде в мечтите си свои.
Когато нанася ти удар съдбата
и гняв те изпълва, и страда душата,
бездушна остава към тебе тълпата,
ти търсиш при мен топлината.
И аз те прегръщам, покоя ти връщам
на твойта изстрадала, слаба душа,
за теб си оставам опората нежна,
аз крехката, малка, но силна жена.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
