Нежна опора
Ти пак се завръщаш при мен,
присядаш в сумрака на сивия ден
и скришом ме гледаш странно смутен,
очакваш да бъдеш пак утешен.
И пак ми споделяш провалите свои,
когато след битки изгубваш двубои
и всичко, което душата ти твоя
копнее да бъде в мечтите си свои.
Когато нанася ти удар съдбата
и гняв те изпълва, и страда душата,
бездушна остава към тебе тълпата,
ти търсиш при мен топлината.
И аз те прегръщам, покоя ти връщам
на твойта изстрадала, слаба душа,
за теб си оставам опората нежна,
аз крехката, малка, но силна жена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сеси Всички права запазени
