странница (Сеси)
200 7162
Oct 15, 2008, 9:18 PM

Нежна опора 

  Poetry » Other
1013 0 6

Ти пак се завръщаш при мен,

присядаш в сумрака на сивия ден

и скришом ме гледаш странно смутен,

очакваш да бъдеш пак утешен.

 

И пак ми споделяш провалите свои,

когато след битки изгубваш двубои

и всичко, което душата ти твоя

копнее да бъде в мечтите си свои.

 

Когато нанася ти удар съдбата

и гняв те изпълва, и страда душата,

бездушна остава към тебе тълпата,

ти търсиш при мен топлината.

 

И аз те прегръщам, покоя ти връщам

на твойта изстрадала, слаба душа,  

за теб си оставам опората нежна,

аз крехката, малка, но силна жена.

 

 

© Сеси All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Не съм много съгласен.В този свят има един закон-по-слабия се обляга на по-силния следователно-жената се обляга на мъжа,а мъжа на Съдателя си.
    Когато ролите се сменят,става тъжно-красива ли е мусколестата жена?
    Иначе като стих си го бива
  • Благодаря ви много за отзивите! Жената има нужда да е опора за някого! Това е едно от призванията й.
  • Наистина прекрасен е стихът ти, Сеси!
    Много ми хареса, песенен, истинен, нежен...
    За една истинска жена - слаба и силна в слабостта...
    Прегръдки!
  • Прекрасен стих!Поздрави!
  • Чудесно е! Да бъдеш опора на някого е смисълът на женското същестувание! Поздрави!
  • Силата на жената е в нейната крехкост и слабост.
    Прекрасен стих!
Random works
: ??:??