Облечена във свойта дълговечност,
в безумна припряност не препуска...
Флуидна и лека като течност,
у желан унес се разлива и отпуска.
Времето през пръстите се стича,
а усмивката и - все тъй нехайна,
живота си на дните не обрича
и рее се безвремева, потайна.
На тщеславието се тя надсмива,
във Всеобхватното бленувано гори...
Свят на разум и материя затрива,
алогична, мракобесница почти.
© Кристина Todos los derechos reservados
айде сега да те питам - като точно как се получава достигането до вътрешно Просветление, не че нямам идея, но ти си авторката ... и може ли да бъде достигнато при положение, че "предметното мислене и обиковения разсъдък" са "до тяхната граница"...
винаги е ИЗВЪН и НАД тях, ...говорим за ДУХ и духовен живот, нали?
Шелинг, Кант, Кришна, Будизъм ... религия, философия ... има доста за четене по темата ти ...
така както си я поднесла- не мисля...
Мракобесница почти? - това определено не го разбрах!Защо мракобесница ...