Облечена във свойта дълговечност,
в безумна припряност не препуска...
Флуидна и лека като течност,
у желан унес се разлива и отпуска.
Времето през пръстите се стича,
а усмивката и - все тъй нехайна,
живота си на дните не обрича
и рее се безвремева, потайна.
На тщеславието се тя надсмива,
във Всеобхватното бленувано гори...
Свят на разум и материя затрива,
алогична, мракобесница почти.
© Кристина All rights reserved.
И "у желан унес се разлива и отпуска.", не трябва ли да е " в желан унес се разлива и отпуска." Не знам. Все повече се изумявам...argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
