Нейната трансцедентална автономност!
Облечена във свойта дълговечност,
в безумна припряност не препуска...
Флуидна и лека като течност,
у желан унес се разлива и отпуска.
Времето през пръстите се стича,
а усмивката и - все тъй нехайна,
живота си на дните не обрича
и рее се безвремева, потайна.
На тщеславието се тя надсмива,
във Всеобхватното бленувано гори...
Свят на разум и материя затрива,
алогична, мракобесница почти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Всички права запазени
И "у желан унес се разлива и отпуска.", не трябва ли да е " в желан унес се разлива и отпуска." Не знам. Все повече се изумявам...