21 дек. 2008 г., 14:51

Нейната трансцедентална автономност!

1.4K 0 5

Облечена във свойта дълговечност,

в безумна припряност не препуска...

Флуидна и лека като течност,

у желан унес се разлива и отпуска.

 

Времето през пръстите се стича,

а усмивката и - все тъй нехайна,

живота си на дните не обрича

и рее се безвремева, потайна.

 

На тщеславието се тя надсмива,

във Всеобхватното бленувано гори...

Свят на разум и материя затрива,

алогична, мракобесница почти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ох...
    айде сега да те питам - като точно как се получава достигането до вътрешно Просветление, не че нямам идея, но ти си авторката ... и може ли да бъде достигнато при положение, че "предметното мислене и обиковения разсъдък" са "до тяхната граница"...
    винаги е ИЗВЪН и НАД тях, ...говорим за ДУХ и духовен живот, нали?
    Шелинг, Кант, Кришна, Будизъм ... религия, философия ... има доста за четене по темата ти ...
    така както си я поднесла- не мисля...

    Мракобесница почти? - това определено не го разбрах!Защо мракобесница ...
  • Харесах!
  • Ако стихът беше мой...щях да защитя идеята си в поантата,
    за да бъда разбрана и да не ме питат,какво съм искала да кажа.
    Тук не я видях!
  • Тя е някой,достигнал до вътрешното си Просветление,тласнал предметното мислене и обикновения разсъдък до тяхната граница. Така си я представям. Усмивки!
  • Имам някаква идея коя е "тя", но може и да бъркам. Ако не е тайна, ще ми кажеш ли? Малко не се разбира или вече си мисля, че аз не разбирам от поезия И "у желан унес се разлива и отпуска.", не трябва ли да е " в желан унес се разлива и отпуска." Не знам. Все повече се изумявам...

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...