14 abr 2008, 8:50  

Нежно 

  Poesía » De amor
787 0 12

Когато
сънища подгонят
кучетата на Хеката,
и месецът полегне
на резени в очите ни,
ще се търкулне
зряла праскова,
замъхавена тишината,
по оня бряг -
скривалище на песъчинките.

А думите ни -
крехки звездопади,
ще стигат с пръстите си
до вълните,
ще сплитат кичури
в соленото на вятъра,
за да заспят като деца,
уютно свити,
по сведените мигли
и на двама ни.

Радост Даскалова

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??