6 feb 2005, 21:38

Нежността не си отива

  Poesía
1.1K 0 6

Нежността не си отива

 

Душичка малка,

нежно цвете,

не просто цвете -

момина сълза,

пречистена от

утринната свежест,

усмихва се

във бяло тя....

 

Една жена с душата

на момиче,

в очите и -

два лъча светлина,

уверена, изпълнена

със нежност,

защото срещнала е

любовта ...

 

 

Една старица,

седнала в парка,

сред есенния

листопад

улисана,

от слънцето погалена

усетила отново,

нежността.....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргаритка Харизанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...