Feb 6, 2005, 9:38 PM

Нежността не си отива

  Poetry
1.1K 0 6

Нежността не си отива

 

Душичка малка,

нежно цвете,

не просто цвете -

момина сълза,

пречистена от

утринната свежест,

усмихва се

във бяло тя....

 

Една жена с душата

на момиче,

в очите и -

два лъча светлина,

уверена, изпълнена

със нежност,

защото срещнала е

любовта ...

 

 

Една старица,

седнала в парка,

сред есенния

листопад

улисана,

от слънцето погалена

усетила отново,

нежността.....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргаритка Харизанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...