Нежността не си отива
Нежността не си отива
Душичка малка,
нежно цвете,
не просто цвете -
момина сълза,
пречистена от
утринната свежест,
усмихва се
във бяло тя....
Една жена с душата
на момиче,
в очите и -
два лъча светлина,
уверена, изпълнена
със нежност,
защото срещнала е
любовта ...
Една старица,
седнала в парка,
сред есенния
листопад
улисана,
от слънцето погалена
усетила отново,
нежността.....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргаритка Харизанова Всички права запазени
