Нежността не си отива
Нежността не си отива
Душичка малка,
нежно цвете,
не просто цвете -
момина сълза,
пречистена от
утринната свежест,
усмихва се
във бяло тя....
Една жена с душата
на момиче,
в очите и -
два лъча светлина,
уверена, изпълнена
със нежност,
защото срещнала е
любовта ...
Една старица,
седнала в парка,
сред есенния
листопад
улисана,
от слънцето погалена
усетила отново,
нежността.....
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргаритка Харизанова Все права защищены
