Нека

11 may 2010, 14:00

Poesía » Filosófica

484 0 3

НЕКА

Отдавна си нося вързопа на времето,

спомен за вятъра ме съхрани;

на змията поривът е все в очите ми,

но сянката от камък тъй отдавна виси.

Думите ми се удавят в дъжда от желания,

а трябва да мисля за капаните на света;

но докато трае една молитва,

ще хукна към тебе като кон без юзда.

На коварната змия всичко ще разкажа,

после ще ù размажа главата на камъка;

че от звезден прах искам да замесваме хляба -

и нека се учим на мъдрост от пламъка...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.