May 11, 2010, 2:00 PM

Нека 

  Poetry » Phylosophy
537 0 3
НЕКА
Отдавна си нося вързопа на времето,
спомен за вятъра ме съхрани;
на змията поривът е все в очите ми,
но сянката от камък тъй отдавна виси.
Думите ми се удавят в дъжда от желания,
а трябва да мисля за капаните на света;
но докато трае една молитва,
ще хукна към тебе като кон без юзда.
На коварната змия всичко ще разкажа,
после ще ù размажа главата на камъка;
че от звезден прах искам да замесваме хляба - ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Митев All rights reserved.

Random works
: ??:??