Нека

May 11, 2010, 2:00 PM

Poetry » Phylosophy

487 0 3

НЕКА

Отдавна си нося вързопа на времето,

спомен за вятъра ме съхрани;

на змията поривът е все в очите ми,

но сянката от камък тъй отдавна виси.

Думите ми се удавят в дъжда от желания,

а трябва да мисля за капаните на света;

но докато трае една молитва,

ще хукна към тебе като кон без юзда.

На коварната змия всичко ще разкажа,

после ще ù размажа главата на камъка;

че от звезден прах искам да замесваме хляба -

и нека се учим на мъдрост от пламъка...

Please sign in with your account so you can comment and vote.