НЕКА
Отдавна си нося вързопа на времето,
спомен за вятъра ме съхрани;
на змията поривът е все в очите ми,
но сянката от камък тъй отдавна виси.
Думите ми се удавят в дъжда от желания,
а трябва да мисля за капаните на света;
но докато трае една молитва,
ще хукна към тебе като кон без юзда.
На коварната змия всичко ще разкажа,
после ще ù размажа главата на камъка;
че от звезден прах искам да замесваме хляба -
и нека се учим на мъдрост от пламъка...
© Димитър Митев All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
