Нека
НЕКА
Отдавна си нося вързопа на времето,
спомен за вятъра ме съхрани;
на змията поривът е все в очите ми,
но сянката от камък тъй отдавна виси.
Думите ми се удавят в дъжда от желания,
а трябва да мисля за капаните на света;
но докато трае една молитва,
ще хукна към тебе като кон без юзда.
На коварната змия всичко ще разкажа,
после ще ù размажа главата на камъка;
че от звезден прах искам да замесваме хляба -
и нека се учим на мъдрост от пламъка...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Митев Всички права запазени
