Нека
НЕКА
Отдавна си нося вързопа на времето,
спомен за вятъра ме съхрани;
на змията поривът е все в очите ми,
но сянката от камък тъй отдавна виси.
Думите ми се удавят в дъжда от желания,
а трябва да мисля за капаните на света;
но докато трае една молитва,
ще хукна към тебе като кон без юзда.
На коварната змия всичко ще разкажа,
после ще ù размажа главата на камъка;
че от звезден прах искам да замесваме хляба -
и нека се учим на мъдрост от пламъка...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Митев Все права защищены
