24.05.2025 г., 14:59

Нека

218 0 0

Нека утре когато, Зората се пукне…
И Хоризонта от хълма се готви
да рухне…
Отново да тръгна, през всички площади!
През улички стръмни. И листопади!
Да видя как мъртвите стават от гроба…
И как се разкъсва – Небето от злоба…
Преди да се гмурне самичко в реката
направо от хълма… И синевата…
Слънцето искам – да преобърна!
И пак от Балкана – да се завърна!
Додето Зората, прекрачи баира…
И Вятъра шепа шишарки сервира!
Оркестърът може – да си почива,
или направо – да си отива…
Когато Балканът започне да свири!
И стават – големите панаири!...
Нека тогава – да гърмят Водопади!
И Облакът нека, да прави каскади!
Додето Небето се пръска от злоба…
И мъртвите стават самички от гроба…


 

2025 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ревов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...