24 мая 2025 г., 14:59

Нека

219 0 0

Нека утре когато, Зората се пукне…
И Хоризонта от хълма се готви
да рухне…
Отново да тръгна, през всички площади!
През улички стръмни. И листопади!
Да видя как мъртвите стават от гроба…
И как се разкъсва – Небето от злоба…
Преди да се гмурне самичко в реката
направо от хълма… И синевата…
Слънцето искам – да преобърна!
И пак от Балкана – да се завърна!
Додето Зората, прекрачи баира…
И Вятъра шепа шишарки сервира!
Оркестърът може – да си почива,
или направо – да си отива…
Когато Балканът започне да свири!
И стават – големите панаири!...
Нека тогава – да гърмят Водопади!
И Облакът нека, да прави каскади!
Додето Небето се пръска от злоба…
И мъртвите стават самички от гроба…


 

2025 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ревов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...