May 24, 2025, 2:59 PM

Нека

  Poetry
221 0 0

Нека утре когато, Зората се пукне…
И Хоризонта от хълма се готви
да рухне…
Отново да тръгна, през всички площади!
През улички стръмни. И листопади!
Да видя как мъртвите стават от гроба…
И как се разкъсва – Небето от злоба…
Преди да се гмурне самичко в реката
направо от хълма… И синевата…
Слънцето искам – да преобърна!
И пак от Балкана – да се завърна!
Додето Зората, прекрачи баира…
И Вятъра шепа шишарки сервира!
Оркестърът може – да си почива,
или направо – да си отива…
Когато Балканът започне да свири!
И стават – големите панаири!...
Нека тогава – да гърмят Водопади!
И Облакът нека, да прави каскади!
Додето Небето се пръска от злоба…
И мъртвите стават самички от гроба…


 

2025 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ревов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...