17 mar 2015, 21:03

Нека Господ прости

  Poesía » Otra
530 0 9

Да можех да върна времето днес!?

Бих се опитал да започна отново...

Живота по друг начин бих оцветил.

И много други неща бих направил.

 

Но такава възможност живота не дава.

Не иска отново грешки да правя.

Защото тогава двойно ще ме боли.

Че пак отново вярвам на лъжи...

 

Защо ни е нужно да се променяме.

Щом господ такива ни е създал!?

Грешници, хора глупци, неверници чисти.

Души уморени с молитва една искрена.

 

Нека Бог ни прости,

хора сме все пак не бесмъртни !

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не неизглежда никак тъпо радвам се за това че сподели! Удоволствие е за мен!!!Приятелите ме наричат Ачо!!!
  • Здравей Ангеле,знам, че ще изглежда тъпо отстрани тази препратка, но ако искаш хвърли едно око на моето "На гости у Бога"
  • Найстина ме развълнувахте приятели защото много точно сте разбрали мойте думи!За което ви благодаря от сърце!До нови !Ще се радвам да се стрещаме отново!!!Пламе ,Калояне ,Рени !!!
  • Времето е в нас и ние сме в него, ако можеш забрави, ако можеш го и прескочи, миналото не поправяй, само го забравяй, на днешното от бъдещето се усмихвай, и никога недей се укорява, Бог на всекиго прощава, грешките измислил - мъдростта така да ни дарява! ПП Това беше за лирическия!А на автора спокойна вечер!Поздрав!
  • "Но такава възможност живота не дава.
    Не иска отново грешки да правя.
    Защото тогава двойно ще ме боли.
    Че пак отново вярвам на лъжи..."

    Поздравления, Ачо! Хареса ми! Най-добрия учител е живота, а след това собствените ни грешки и се научаваме наистина когато грешките се превърнат в опит и вземем поука от тях.... Респект!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...