Mar 17, 2015, 9:03 PM

Нека Господ прости

  Poetry » Other
529 0 9

Да можех да върна времето днес!?

Бих се опитал да започна отново...

Живота по друг начин бих оцветил.

И много други неща бих направил.

 

Но такава възможност живота не дава.

Не иска отново грешки да правя.

Защото тогава двойно ще ме боли.

Че пак отново вярвам на лъжи...

 

Защо ни е нужно да се променяме.

Щом господ такива ни е създал!?

Грешници, хора глупци, неверници чисти.

Души уморени с молитва една искрена.

 

Нека Бог ни прости,

хора сме все пак не бесмъртни !

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не неизглежда никак тъпо радвам се за това че сподели! Удоволствие е за мен!!!Приятелите ме наричат Ачо!!!
  • Здравей Ангеле,знам, че ще изглежда тъпо отстрани тази препратка, но ако искаш хвърли едно око на моето "На гости у Бога"
  • Найстина ме развълнувахте приятели защото много точно сте разбрали мойте думи!За което ви благодаря от сърце!До нови !Ще се радвам да се стрещаме отново!!!Пламе ,Калояне ,Рени !!!
  • Времето е в нас и ние сме в него, ако можеш забрави, ако можеш го и прескочи, миналото не поправяй, само го забравяй, на днешното от бъдещето се усмихвай, и никога недей се укорява, Бог на всекиго прощава, грешките измислил - мъдростта така да ни дарява! ПП Това беше за лирическия!А на автора спокойна вечер!Поздрав!
  • "Но такава възможност живота не дава.
    Не иска отново грешки да правя.
    Защото тогава двойно ще ме боли.
    Че пак отново вярвам на лъжи..."

    Поздравления, Ачо! Хареса ми! Най-добрия учител е живота, а след това собствените ни грешки и се научаваме наистина когато грешките се превърнат в опит и вземем поука от тях.... Респект!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....