alexgrau (Ваня Атанасова - Панова) alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)
2 72
25 ago 2011, 20:33

Нека ни съдят...

  Poesía » Otra
1.6K 0 24

Стоя на терасата, взирам се в нищото.

Поглеждам към залеза с мисъл една.

Дали ще намеря пътя към себе си?

Да прогоня тази самота.

 

Отчаяно търся най-доброто решение,

за нея, за него, за нас....

Ще бъдем ли силни с тебе до края?

Ще издържим ли на всяка беда?

 

Дадохме старта на наш'то начало,

няма връщане вече назад.

Нека ни съдят и ни упрекват,

вярвам - след злото ще дойде добро!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Атанасова - Панова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.8K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0