25 ago 2011, 20:33

Нека ни съдят... 

  Poesía » Otra
1411 0 24

Стоя на терасата, взирам се в нищото.

Поглеждам към залеза с мисъл една.

Дали ще намеря пътя към себе си?

Да прогоня тази самота.

 

Отчаяно търся най-доброто решение,

за нея, за него, за нас....

Ще бъдем ли силни с тебе до края?

Ще издържим ли на всяка беда?

 

Дадохме старта на наш'то начало,

няма връщане вече назад.

Нека ни съдят и ни упрекват,

вярвам - след злото ще дойде добро!

© Ваня Атанасова - Панова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??