Aug 25, 2011, 8:33 PM

Нека ни съдят... 

  Poetry » Other
1412 0 24

Стоя на терасата, взирам се в нищото.

Поглеждам към залеза с мисъл една.

Дали ще намеря пътя към себе си?

Да прогоня тази самота.

 

Отчаяно търся най-доброто решение,

за нея, за него, за нас....

Ще бъдем ли силни с тебе до края?

Ще издържим ли на всяка беда?

 

Дадохме старта на наш'то начало,

няма връщане вече назад.

Нека ни съдят и ни упрекват,

вярвам - след злото ще дойде добро!

© Ваня Атанасова - Панова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??