Стоя на терасата, взирам се в нищото.
Поглеждам към залеза с мисъл една.
Дали ще намеря пътя към себе си?
Да прогоня тази самота.
Отчаяно търся най-доброто решение,
за нея, за него, за нас....
Ще бъдем ли силни с тебе до края?
Ще издържим ли на всяка беда?
Дадохме старта на наш'то начало,
няма връщане вече назад.
Нека ни съдят и ни упрекват,
вярвам - след злото ще дойде добро!
© Ваня Атанасова - Панова All rights reserved.
Открила си себе си в редовете и това ми носи радост!
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
