Нека ни съдят...

Поезия » Друга

1.6K 0 24

Стоя на терасата, взирам се в нищото.

Поглеждам към залеза с мисъл една.

Дали ще намеря пътя към себе си?

Да прогоня тази самота.

Отчаяно търся най-доброто решение,

за нея, за него, за нас....

Ще бъдем ли силни с тебе до края?

Ще издържим ли на всяка беда?

Дадохме старта на наш'то начало,

няма връщане вече назад.

Нека ни съдят и ни упрекват,

вярвам - след злото ще дойде добро!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

Радвате ме с присъствие момичета! Минка Лили Благодаря!

2011-11-15T13:56:06+02:00
Liliyanaandreeva (Лиляна Благоева Андреева)

ДАНО!

2011-11-14T19:18:18+02:00
mimamina (Мина Конарова)

Редуват се Нещата!Браво!

2011-10-05T18:12:09+03:00
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

Благодаря ти, Станислава!
Благодаря ти,Плами! Открила си себе си в редовете и това ми носи радост!

2011-10-03T21:56:06+03:00
plami_lazyr (Пламена Троева)

"Дадохме старта на наш'то начало,
няма връщане вече назад."

Да се върнеш назад и да се отречеш от себе си в името на "НЕговоренето на хората" винаги е лош избор.Направила си правилния за теб самата избор и аз на това се уча. Прекрасен стих, намерих се внего. Поздрави

2011-10-03T12:43:35+03:00