25 авг. 2011 г., 20:33

Нека ни съдят... 

  Поэзия » Другая
1410 0 24

Стоя на терасата, взирам се в нищото.

Поглеждам към залеза с мисъл една.

Дали ще намеря пътя към себе си?

Да прогоня тази самота.

 

Отчаяно търся най-доброто решение,

за нея, за него, за нас....

Ще бъдем ли силни с тебе до края?

Ще издържим ли на всяка беда?

 

Дадохме старта на наш'то начало,

няма връщане вече назад.

Нека ни съдят и ни упрекват,

вярвам - след злото ще дойде добро!

© Ваня Атанасова - Панова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??