23 jul 2009, 15:25

Нека се замисли

  Poesía » Otra
1.3K 0 5

Сами се раждаме... сами и ще умрем.

Сами живеем живота си нещастен.

Никой нищо не би ни дал... дори и ние да дадем.

Само ще стои и ще ни гледа безучастен.

Защо злобата... това чувство долно... ни обзе?

Защо градим живота гаден със лъжи?

Защо завистта сърцата на всички ни гризе?

Защо се мразим? Ако можеш, ми кажи.

Нима ще бъдем по-щастливи... щом се мразим?

"Щастие" нарича ли се, когато чувстваш се тъй сам?

Ще дойде ден, когато единствено ще пазим...

желанието любов да ми дадеш...

и аз на теб любов да дам.

 

 

 

 

*

Доста старо... но един човек ме подсети за него и реших да го намеря, и да му го посветя...
Нека се замисли...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно е Вики. Поздрав
  • Предполагам ще се съгласиш, че и най-"духовните" хора изпадат в дупки, в които се чувстват най-сами на света. Дупки, които проклинат и за които обвиняват всекиго и всичко. По-висшата светлина, ръката, която ни води и прощава, е винаги там някъде за нас, но това не ни лишава от дупките ни. А в дупките се ражда отчаяние...
  • "Сами се раждаме... сами и ще умрем".Мнозина са казвали, че човекът е един самотник по пътя си. И това е вярно, но единствено за бездуховния човек. Издигнатият духовно никога не е сам, защото с него винаги са Бог и Учителят.
  • Знам, но минах през много завеси от злоба и завист, за да открия любовта зад тях.
    Благодаря за пожеланието, да ти се връща двойно!
  • Не всичко е омраза и лъжи, всичко опира до желанието... Бъде обичана и обичай безкористно
    Поздрав!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...