23.07.2009 г., 15:25

Нека се замисли

1.3K 0 5

Сами се раждаме... сами и ще умрем.

Сами живеем живота си нещастен.

Никой нищо не би ни дал... дори и ние да дадем.

Само ще стои и ще ни гледа безучастен.

Защо злобата... това чувство долно... ни обзе?

Защо градим живота гаден със лъжи?

Защо завистта сърцата на всички ни гризе?

Защо се мразим? Ако можеш, ми кажи.

Нима ще бъдем по-щастливи... щом се мразим?

"Щастие" нарича ли се, когато чувстваш се тъй сам?

Ще дойде ден, когато единствено ще пазим...

желанието любов да ми дадеш...

и аз на теб любов да дам.

 

 

 

 

*

Доста старо... но един човек ме подсети за него и реших да го намеря, и да му го посветя...
Нека се замисли...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно е Вики. Поздрав
  • Предполагам ще се съгласиш, че и най-"духовните" хора изпадат в дупки, в които се чувстват най-сами на света. Дупки, които проклинат и за които обвиняват всекиго и всичко. По-висшата светлина, ръката, която ни води и прощава, е винаги там някъде за нас, но това не ни лишава от дупките ни. А в дупките се ражда отчаяние...
  • "Сами се раждаме... сами и ще умрем".Мнозина са казвали, че човекът е един самотник по пътя си. И това е вярно, но единствено за бездуховния човек. Издигнатият духовно никога не е сам, защото с него винаги са Бог и Учителят.
  • Знам, но минах през много завеси от злоба и завист, за да открия любовта зад тях.
    Благодаря за пожеланието, да ти се връща двойно!
  • Не всичко е омраза и лъжи, всичко опира до желанието... Бъде обичана и обичай безкористно
    Поздрав!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...