23 июл. 2009 г., 15:25

Нека се замисли

1.3K 0 5

Сами се раждаме... сами и ще умрем.

Сами живеем живота си нещастен.

Никой нищо не би ни дал... дори и ние да дадем.

Само ще стои и ще ни гледа безучастен.

Защо злобата... това чувство долно... ни обзе?

Защо градим живота гаден със лъжи?

Защо завистта сърцата на всички ни гризе?

Защо се мразим? Ако можеш, ми кажи.

Нима ще бъдем по-щастливи... щом се мразим?

"Щастие" нарича ли се, когато чувстваш се тъй сам?

Ще дойде ден, когато единствено ще пазим...

желанието любов да ми дадеш...

и аз на теб любов да дам.

 

 

 

 

*

Доста старо... но един човек ме подсети за него и реших да го намеря, и да му го посветя...
Нека се замисли...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно е Вики. Поздрав
  • Предполагам ще се съгласиш, че и най-"духовните" хора изпадат в дупки, в които се чувстват най-сами на света. Дупки, които проклинат и за които обвиняват всекиго и всичко. По-висшата светлина, ръката, която ни води и прощава, е винаги там някъде за нас, но това не ни лишава от дупките ни. А в дупките се ражда отчаяние...
  • "Сами се раждаме... сами и ще умрем".Мнозина са казвали, че човекът е един самотник по пътя си. И това е вярно, но единствено за бездуховния човек. Издигнатият духовно никога не е сам, защото с него винаги са Бог и Учителят.
  • Знам, но минах през много завеси от злоба и завист, за да открия любовта зад тях.
    Благодаря за пожеланието, да ти се връща двойно!
  • Не всичко е омраза и лъжи, всичко опира до желанието... Бъде обичана и обичай безкористно
    Поздрав!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...