Нека се замисли
Сами се раждаме... сами и ще умрем.
Сами живеем живота си нещастен.
Никой нищо не би ни дал... дори и ние да дадем.
Само ще стои и ще ни гледа безучастен.
Защо злобата... това чувство долно... ни обзе?
Защо градим живота гаден със лъжи?
Защо завистта сърцата на всички ни гризе?
Защо се мразим? Ако можеш, ми кажи.
Нима ще бъдем по-щастливи... щом се мразим?
"Щастие" нарича ли се, когато чувстваш се тъй сам?
Ще дойде ден, когато единствено ще пазим...
желанието любов да ми дадеш...
и аз на теб любов да дам.
*
Доста старо... но един човек ме подсети за него и реших да го намеря, и да му го посветя...
Нека се замисли...
© Виктория Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прекрасно е Вики. Поздрав
-
Предполагам ще се съгласиш, че и най-"духовните" хора изпадат в дупки, в които се чувстват най-сами на света. Дупки, които проклинат и за които обвиняват всекиго и всичко. По-висшата светлина, ръката, която ни води и прощава, е винаги там някъде за нас, но това не ни лишава от дупките ни. А в дупките се ражда отчаяние...
-
"Сами се раждаме... сами и ще умрем".Мнозина са казвали, че човекът е един самотник по пътя си. И това е вярно, но единствено за бездуховния човек. Издигнатият духовно никога не е сам, защото с него винаги са Бог и Учителят.
-
Знам, но минах през много завеси от злоба и завист, за да открия любовта зад тях.
Благодаря за пожеланието, да ти се връща двойно! -
Не всичко е омраза и лъжи, всичко опира до желанието... Бъде обичана и обичай безкористно
Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
