7 feb 2021, 7:37

Неканена гостенка

  Poesía
814 1 4

 

 

 

Знаеш ли…

Не си добре дошла!

Не е за теб открехнатата ми врата.

 

Не гледаш ли - 

дете съм още…

Не смятам да пораствам

ни денем, ни нощем!

 

Не виждаш ли?

Не спирам да се гоня с вятъра…

Когато го настигна,

тогава ти ела…

 

Не чуваш ли?

Все още се разпявам с птиците.

За моята песен ми трябват ята…

 

И роклята ми …не е готова още…

шият я цветята.

Всяка пролет търсят цвят за мен

по-пъстър от дъгата…

 

Не ми изпращай влага във зениците.

Не заплитай сребро във косите ми .

Разбираш ли…

не си върви с зеленото в очите ми!

 

Болят ме ставите, ли казваш?

От много ходене по мъките е….

Крила си имам, ти забрави ли?

Небето е над мен…

И пътят ми…

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Стойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесен финал!
  • Много е хубаво, Ани! А финала е страхотен! 💖
  • Неканена гостенка, но и нежелана. Не е време за нея сега, а само за такива чудесни стихове. А с този прекрасен финал, Ангелина, направо й затръшна вратата:

    "Болят ме ставите, ли казваш?
    От много ходене по мъките е….
    Крила си имам, ти забрави ли?
    Небето е над мен…
    И пътят ми…"
  • Точно така, Ангелче! Няма да се предаваме, я!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...