Неканена гостенка
Знаеш ли…
Не си добре дошла!
Не е за теб открехнатата ми врата.
Не гледаш ли -
дете съм още…
Не смятам да пораствам
ни денем, ни нощем!
Не виждаш ли?
Не спирам да се гоня с вятъра…
Когато го настигна,
тогава ти ела…
Не чуваш ли?
Все още се разпявам с птиците.
За моята песен ми трябват ята…
И роклята ми …не е готова още…
шият я цветята.
Всяка пролет търсят цвят за мен
по-пъстър от дъгата…
Не ми изпращай влага във зениците.
Не заплитай сребро във косите ми .
Разбираш ли…
не си върви с зеленото в очите ми!
Болят ме ставите, ли казваш?
От много ходене по мъките е….
Крила си имам, ти забрави ли?
Небето е над мен…
И пътят ми…
© Ангелина Стойчева All rights reserved.
