Неканена гостенка
Знаеш ли…
Не си добре дошла!
Не е за теб открехнатата ми врата.
Не гледаш ли -
дете съм още…
Не смятам да пораствам
ни денем, ни нощем!
Не виждаш ли?
Не спирам да се гоня с вятъра…
Когато го настигна,
тогава ти ела…
Не чуваш ли?
Все още се разпявам с птиците.
За моята песен ми трябват ята…
И роклята ми …не е готова още…
шият я цветята.
Всяка пролет търсят цвят за мен
по-пъстър от дъгата…
Не ми изпращай влага във зениците.
Не заплитай сребро във косите ми .
Разбираш ли…
не си върви с зеленото в очите ми!
Болят ме ставите, ли казваш?
От много ходене по мъките е….
Крила си имам, ти забрави ли?
Небето е над мен…
И пътят ми…
© Ангелина Стойчева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Чудесен финал!
-
Много е хубаво, Ани! А финала е страхотен! 💖
-
Неканена гостенка, но и нежелана. Не е време за нея сега, а само за такива чудесни стихове. А с този прекрасен финал, Ангелина, направо й затръшна вратата:
"Болят ме ставите, ли казваш?
От много ходене по мъките е….
Крила си имам, ти забрави ли?
Небето е над мен…
И пътят ми…" -
Точно така, Ангелче! Няма да се предаваме, я!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
