ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
348 2634
18 sept 2024, 20:44

Неказани думи... 

  Poesía » Otra
278 4 17

Най-шумни са неказаните думи.

Крещят във мислите на кръст разпънати…

Преглъщани,

изтръпнали,

обрулени,

засядат в гърлото, на смърт осъдени…

 

Дузина малко са... Грамада камъни

се сгромолясва в нас,

навътре.

Неизговорени са думи във изгнание,

очакващи

живот да им се вдъхне.  

 

Не са ли те заключена мечта,

която си загърбил,

изоставил?

Нека думите ви говорят сега!

С тишина

само веднъж се наказва!

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Напълно съм съгласна с примера, който даваш, Юри. Изреченото на глас има специфична енергия, дава нов път, изход на нещата. Благодаря ти много за коментара!

    Така е, Пепи, да се подхожда „на чисто“ е най-добрата формула за здраво семейство. В случая стихът ми беше провокиран от отношението на външни, но и уж близки хора. Често пъти мълчим от илюзията, че нещата ще се поправят, но обикновено се усложняват и стават токсични. И тогава… вулканът изригва! 😄

    Люси, докато писах, точно това си мислех - колко зле ни се отразява нашата отстъпчивост, миролюбие, възпитание и неизговаряне на проблемите… Всъщност, има хора, с които просто е невъзможно да се провежда рационален разговор...

    Благодаря ви, че взехте присърце темата, приятели. Има още много да се учим, докато подредим хаоса!🔊🔥🥰
    Лек ден на всички!🌞💖
  • Неказаните думи-думи камшици!Браво ,Дани!
  • Семействата и връзките се крепят на тайните. Заради последствията нерядко е по-добре да премълчиш зловредната истина. "Истината боли", "грозната истина" и т.н.
    А тишината от друга страна може да трупа гняв, тъй като неизречените думи може да бъдат тълкувани различно.
    Дани 🌹
  • Има неща, за които не трябва мълчим, като войната в Украйна например. Браво, Дани! 👍
  • Наистина темата има много аспекти. Ако се налага да стискам зъби е, за да предпазя най-близкия до мен човек от разрушаващите емоции. Но... и това има лимит. 🥰 Благодаря ти от сърце, Тони, и за хубавия коментар, и за "любимите. Хубав да бъде деня ти!
  • Много добре си интерпретирала тази тема, Дани!
    Аз също съм писала за това. Моето мнение, въпреки че не винаги е "печелившо" е да си казвам всичко така, както го чувствам. Ако мълчиш за нещо във взаимоотношенията, ще трябва да си лицемер, прикривайки собствените си чувства. Това за мен е много важно в общуването, затова и една от темите, които бях предложила за предизвикателство беше - Какво се крие зад маската.
  • Все по-трудно ми е да премълчавам. Но когато реша да замълча наистина ме изгаря жестоко.
  • Ох, Вили, напъва ме отдавна да изкрещя, че ме настъпват по мазола, но все още се въздържам... Не знам до кога. 🤔 Радвам се, че ти допада стиха и ти благодаря!
  • Най-вече себе си, да! С благодарност, Мини, за точния коментар и за "любими"! И с пожелание за слънчев и спокоен ден!
  • А така ми се иска всичко да кажа...
    Замисли ме. Харесах, Дани.
  • Хубава тема и прекрасно стихотворение, Дани! Права си, когато премълчаваме, нараняване себе си. Удрят като чук по душата, не изказаните думи. Хубав ден!
  • Така е, Пепи. Емоционалната интелигентност означава и зрялост! Но понякога, в крайна сметка трябва да решим дали мълчаливото послание нас да ни разруши или да стигне по предназначение.😊 Прекрасен ден ти желая, без предизвикателства, Пепи! Благодаря ти за коментара!💖
  • Понякога по-добре да премълчим
    вместо с думите да нараним,
    защото най-уязвими и раними
    са близките ни и любими...

    А тишината е скрито оръжие.
    Поздравления!
  • Темата беше провокирана от някои обстоятелства. Обикновено преглъщат, потискат думите си интелигентните хора... Благодаря за коментара и за оценката на стиха ми, Младене! За "любими" също.
  • Неказаните думи - каква хубава тема за стих си избрала, Дани.
    Нещо повече - отлично си я реализирала.

    "Най-шумни са неказаните думи.
    Крещят във мислите на кръст разпънати…
    Преглъщани,
    изтръпнали,
    обрулени,
    засядат в гърлото, на смърт осъдени…"

    Силно и много въздействащо!

    П.П. Благодаря ти, че коментира и постави в Любими миниатюрата ми "Вяра".
  • Права си, Дейна, понякога от възпитание преглъщаме... С благодарност за прочита и коментара!
  • Неизказаните думи изгарят отвътре.
    Хубав стих! Поздрави!
Propuestas
: ??:??