18 сент. 2024 г., 20:44

Неказани думи...

747 4 16

Най-шумни са неказаните думи.

Крещят във мислите на кръст разпънати…

Преглъщани,

изтръпнали,

обрулени,

засядат в гърлото, на смърт осъдени…

 

Дузина малко са... Грамада камъни

се сгромолясва в нас,

навътре.

Неизговорени са думи във изгнание,

очакващи

живот да им се вдъхне.  

 

Не са ли те заключена мечта,

която си загърбил,

изоставил?

Нека думите ви говорят сега!

С тишина

само веднъж се наказва!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Виткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Напълно съм съгласна с примера, който даваш, Юри. Изреченото на глас има специфична енергия, дава нов път, изход на нещата. Благодаря ти много за коментара!

    Така е, Пепи, да се подхожда „на чисто“ е най-добрата формула за здраво семейство. В случая стихът ми беше провокиран от отношението на външни, но и уж близки хора. Често пъти мълчим от илюзията, че нещата ще се поправят, но обикновено се усложняват и стават токсични. И тогава… вулканът изригва! 😄

    Люси, докато писах, точно това си мислех - колко зле ни се отразява нашата отстъпчивост, миролюбие, възпитание и неизговаряне на проблемите… Всъщност, има хора, с които просто е невъзможно да се провежда рационален разговор...

    Благодаря ви, че взехте присърце темата, приятели. Има още много да се учим, докато подредим хаоса!🔊🔥🥰
    Лек ден на всички!🌞💖
  • Неказаните думи-думи камшици!Браво ,Дани!
  • Семействата и връзките се крепят на тайните. Заради последствията нерядко е по-добре да премълчиш зловредната истина. "Истината боли", "грозната истина" и т.н.
    А тишината от друга страна може да трупа гняв, тъй като неизречените думи може да бъдат тълкувани различно.
    Дани 🌹
  • Има неща, за които не трябва мълчим, като войната в Украйна например. Браво, Дани! 👍
  • Наистина темата има много аспекти. Ако се налага да стискам зъби е, за да предпазя най-близкия до мен човек от разрушаващите емоции. Но... и това има лимит. 🥰 Благодаря ти от сърце, Тони, и за хубавия коментар, и за "любимите. Хубав да бъде деня ти!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...