Най-шумни са неказаните думи.
Крещят във мислите на кръст разпънати…
Преглъщани,
изтръпнали,
обрулени,
засядат в гърлото, на смърт осъдени…
Дузина малко са... Грамада камъни
се сгромолясва в нас,
навътре.
Неизговорени са думи във изгнание,
очакващи
живот да им се вдъхне.
Не са ли те заключена мечта,
която си загърбил,
изоставил?
Нека думите ви говорят сега!
С тишина
само веднъж се наказва!
© Даниела Виткова All rights reserved.
Така е, Пепи, да се подхожда „на чисто“ е най-добрата формула за здраво семейство. В случая стихът ми беше провокиран от отношението на външни, но и уж близки хора. Често пъти мълчим от илюзията, че нещата ще се поправят, но обикновено се усложняват и стават токсични. И тогава… вулканът изригва! 😄
Люси, докато писах, точно това си мислех - колко зле ни се отразява нашата отстъпчивост, миролюбие, възпитание и неизговаряне на проблемите… Всъщност, има хора, с които просто е невъзможно да се провежда рационален разговор...
Благодаря ви, че взехте присърце темата, приятели. Има още много да се учим, докато подредим хаоса!🔊🔥🥰
Лек ден на всички!🌞💖