Неказани думи...
Най-шумни са неказаните думи.
Крещят във мислите на кръст разпънати…
Преглъщани,
изтръпнали,
обрулени,
засядат в гърлото, на смърт осъдени…
Дузина малко са... Грамада камъни
се сгромолясва в нас,
навътре.
Неизговорени са думи във изгнание,
очакващи
живот да им се вдъхне.
Не са ли те заключена мечта,
която си загърбил,
изоставил?
Нека думите ви говорят сега!
С тишина
само веднъж се наказва!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени