25 may 2024, 6:07

Нелюбима... Нежива...

633 2 3

С толкова нежност

криле бях разперила.

Пречупи ги…

Времето…

Безмилостно…

Знаех - всеки полет

на земята завършва…

Но те носих

в душата си.

Като стигма.

Дъжд се лее,

неочаквано ливнал поройно -

да измие следите ни…

Да не помня…

Че обичан съм те оставила,

а аз съм без тебе -

нелюбима…

нежива…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Валя, Стойчо, благодаря ви!
  • 😪
  • Полетът на душата в лиричното пространство е обичайно желание,но опасявам се,(личен опит) е аналогия на полетите на самолета в авиацията.Особено при военната авиация при сложна метеорологична обстановка и да изпълняваш задачи,без да знаеш намеренията на "този отсреща",понякога завършва с "изпадане в свредел",или "загуба на ориентир и пространство ".
    Весела,мисля че така е и в любовта.
    Поздравления, че имаш достойнството да споделиш едно реално състояние, което не всеки човек може да направи така образно и бих добавил,елегантно.🙂

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...