yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
563 9043
25 мая 2024 г., 06:07

Нелюбима... Нежива... 

  Поэзия » Любовная
155 2 3

С толкова нежност

криле бях разперила.

Пречупи ги…

Времето…

Безмилостно…

Знаех - всеки полет

на земята завършва…

Но те носих

в душата си.

Като стигма.

Дъжд се лее,

неочаквано ливнал поройно -

да измие следите ни…

Да не помня…

Че обичан съм те оставила,

а аз съм без тебе -

нелюбима…

нежива…

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Валя, Стойчо, благодаря ви!
  • 😪
  • Полетът на душата в лиричното пространство е обичайно желание,но опасявам се,(личен опит) е аналогия на полетите на самолета в авиацията.Особено при военната авиация при сложна метеорологична обстановка и да изпълняваш задачи,без да знаеш намеренията на "този отсреща",понякога завършва с "изпадане в свредел",или "загуба на ориентир и пространство ".
    Весела,мисля че така е и в любовта.
    Поздравления, че имаш достойнството да споделиш едно реално състояние, което не всеки човек може да направи така образно и бих добавил,елегантно.🙂
Предложения
: ??:??