May 25, 2024, 6:07 AM

Нелюбима... Нежива...

  Poetry » Love
628 2 3

С толкова нежност

криле бях разперила.

Пречупи ги…

Времето…

Безмилостно…

Знаех - всеки полет

на земята завършва…

Но те носих

в душата си.

Като стигма.

Дъжд се лее,

неочаквано ливнал поройно -

да измие следите ни…

Да не помня…

Че обичан съм те оставила,

а аз съм без тебе -

нелюбима…

нежива…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Валя, Стойчо, благодаря ви!
  • 😪
  • Полетът на душата в лиричното пространство е обичайно желание,но опасявам се,(личен опит) е аналогия на полетите на самолета в авиацията.Особено при военната авиация при сложна метеорологична обстановка и да изпълняваш задачи,без да знаеш намеренията на "този отсреща",понякога завършва с "изпадане в свредел",или "загуба на ориентир и пространство ".
    Весела,мисля че така е и в любовта.
    Поздравления, че имаш достойнството да споделиш едно реално състояние, което не всеки човек може да направи така образно и бих добавил,елегантно.🙂

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....