May 25, 2024, 6:07 AM
Нелюбима... Нежива...
С толкова нежност
криле бях разперила.
Пречупи ги…
Времето…
Безмилостно…
Знаех - всеки полет
на земята завършва…
Но те носих
в душата си.
Като стигма.
Дъжд се лее,
неочаквано ливнал поройно -
да измие следите ни…
Да не помня…
Че обичан съм те оставила,
а аз съм без тебе -
нелюбима…
нежива…
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Валя, Стойчо, благодаря ви!
-
😪
-
Полетът на душата в лиричното пространство е обичайно желание,но опасявам се,(личен опит) е аналогия на полетите на самолета в авиацията.Особено при военната авиация при сложна метеорологична обстановка и да изпълняваш задачи,без да знаеш намеренията на "този отсреща",понякога завършва с "изпадане в свредел",или "загуба на ориентир и пространство ".
Весела,мисля че така е и в любовта.
Поздравления, че имаш достойнството да споделиш едно реално състояние, което не всеки човек може да направи така образно и бих добавил,елегантно.🙂
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
