С толкова нежност
криле бях разперила.
Пречупи ги…
Времето…
Безмилостно…
Знаех - всеки полет
на земята завършва…
Но те носих
в душата си.
Като стигма.
Дъжд се лее,
неочаквано ливнал поройно -
да измие следите ни…
Да не помня…
Че обичан съм те оставила,
а аз съм без тебе -
нелюбима…
нежива…
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
