12 sept 2017, 7:00

НЕлюбовно

  Poesía » Civil
572 3 7

Няма любов в тъжния свят.
Няма мечти. Има разврат.
Носиш ли чувства, бързо ги пускай.
Хората казват, приятелю, лукс са.

Вчера намерих изгнило сърце.
То не туптеше. Протегнах ръце.
Тъжно дете ме прониза с очи.
В тях се изгубих – море от сълзи.

Татко му пиел отрова позната.
Често ги биел. Кръвта по лицата
капела бавно. И ставала гръм.
Мрака поглъщал живота навън.

Псетата вият. Заспива Луната.
Сови се бият. Небето е Злато.
Залезът килна главата назад.
Птиче помилва небесния свят.

Бързо изчезна красивия блясък.
Дама в зелено отиде си с трясък.
Писах с червено...
И после поплаках...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...