12 sept 2017, 7:00

НЕлюбовно

  Poesía » Civil
575 3 7

Няма любов в тъжния свят.
Няма мечти. Има разврат.
Носиш ли чувства, бързо ги пускай.
Хората казват, приятелю, лукс са.

Вчера намерих изгнило сърце.
То не туптеше. Протегнах ръце.
Тъжно дете ме прониза с очи.
В тях се изгубих – море от сълзи.

Татко му пиел отрова позната.
Често ги биел. Кръвта по лицата
капела бавно. И ставала гръм.
Мрака поглъщал живота навън.

Псетата вият. Заспива Луната.
Сови се бият. Небето е Злато.
Залезът килна главата назад.
Птиче помилва небесния свят.

Бързо изчезна красивия блясък.
Дама в зелено отиде си с трясък.
Писах с червено...
И после поплаках...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...